ПРЕТЕНДЕНТЪТ “АРХЕТИП”
Проф. Емил Караилиев
Типично в американски стил, Дан Браун лансира своя роман Да Винчи код със средни литературни качества, но добре технологично изработен и чудесно премерен за средния читател със среден вкус. Цяла Америка застана зад своя шампион. Американците, които от две години не искаха да чуят за Париж, заради войната в Ирак, забравиха старата вражда с французите и заприждаха обратно във Франция по стъпките на Да Винчи код. Феноменът Да Винчи код заля цяла Европа. Какво направиха французите? Какво направиха европейците, за да отвърнат на предизвикателството? Започнаха да пишат книжки, в които да обясняват това, което американецът Дан вече бе направил. Доказаха, че не познава Париж, което е истина, опитаха се да оборят хипотезите му, които без друго не са негови, обвиниха го в манипулация, сякаш целта на един роман може да е друга... И какво постигнаха? Постигнаха точно обратното на това, което желаеха, а именно, феноменът Да Винчи код от силен вятър се превърна в духовен Тайфун. Дан, американецът, който по американски трактува един чисто европейски проблем и превръща пищното блюдо на Леонардо в Макдоналдска салата полята с жълт сос, същият този Дан си пита дядовия и прадядовия за някакви естетски плачове. А европейците нагъват американска салата, пращят им ушите, но мърморят, ама че гадост! Но стана ли или по-точно седна ли си задника поне един европейски писател, за да напише истината за изгубената традиция. Това, което най-силно вълнува хората в този материалистичен век. Вдъхнови ли се поне един пишещ брат от текстовете на Майкъл Бейджънт и Лин Пикнет, които са европейци, за да сътвори роман на ниво, който да се превърне в световен бестселър? Не - за съжаление.Топките, които са необходими за тази работа са очевидно в български панталони. Александър Градинаров се е наел с тежката задача да издигне българската литература до висините на световната. Международното звучене на романът му “Архетип”, превъзхожда Да Винчи код по дълбочина и интелектуална доблест. Нови идеи лансира Градинаров, много от които ще накарат да скърцат със зъби задръстеняците, но толкова по-зле за тях. Ще успее ли романът “Архетип” да се издигне до ранг на претендент, за да засенчи славата на “Да Винчи код” и по този начин да позлати литературния имидж на България и на Европа? Това зависи от всички нас, които сме го прочели и харесали.
Могат ли българите да извлекат чисто практическа полза от факта, че един българин е написал роман със световно звучене какъвто е романът “Архетип”? Могат ли да се чувстват горди с “българската тамплиерска връзка”, която очевидно е факт, могат си да извлекат поука, че земята им е носител на древна традиция, която те самите са в състояние да преоткрият. И накрая се питам ще бъдат ли на ниво, за да извлекат чисто комерсиални дивиденти, че един роман, който рискува да се превърне в бест-селър, издига в култ името на България. Ще успеят ли българите да използуват тази безплатна духовна реклама, да застанат зад този претендент за първенство “Архетип”, за да направят държавата си по-атрактивна и така да спечелят повече пари. Защото парите минават през идеите, материалното през духовното, а не както милят много - точно обратното.
Могат ли българите да извлекат чисто практическа полза от факта, че един българин е написал роман със световно звучене какъвто е романът “Архетип”? Могат ли да се чувстват горди с “българската тамплиерска връзка”, която очевидно е факт, могат си да извлекат поука, че земята им е носител на древна традиция, която те самите са в състояние да преоткрият. И накрая се питам ще бъдат ли на ниво, за да извлекат чисто комерсиални дивиденти, че един роман, който рискува да се превърне в бест-селър, издига в култ името на България. Ще успеят ли българите да използуват тази безплатна духовна реклама, да застанат зад този претендент за първенство “Архетип”, за да направят държавата си по-атрактивна и така да спечелят повече пари. Защото парите минават през идеите, материалното през духовното, а не както милят много - точно обратното.