АРХЕТИП СРЕЩУ ДА ВИНЧИ КОД
Прилики:
Двете книги използуват едни и същи източници:
Светата Кръв Светия Граал
Махалото на Фуко
Откровението на Тамплиерите
Това са два романа, които на пръв поглед нямат нищо общо, освен няколко пресечни точки. За тези, които, обаче проникнат в снисъла им двата романа базирани на общи извори изповядват коренно противоположни философии.
Идеята фар на Да Винчи код е алхимичната сватба на Христос с Мария Магдалена. Тайната доктрина на Исуус за сакралната любовна връзка между мъжа и жената е первертирана от християнския клир в продължение на 2000 години. Целта е ампутиране на човека от способността му да черпи енергия при копулиране и по такъв начин превръшането му от свободен индивид в зависима марионетка на църквата. Предложената духовна техника на посвещаване е търсенето на Граала, един вид инициатична панацея, идентицифирана с Свещенната женственост, след чието откриване настъпва просветление.
Макар да напада формално църквата, Да Винчи код е книга напълно в духа на моралните ценности на пуританизма с леки либертистични намигания. Яловата връзка между двамата основни герои го доказва блестящо. Една фрустрирана французойка с кастриран Едипов комплекс (поради заместването на бащата с дядо) плюс един импотентен инфантилен американец, професор по символика, чийто сексуален опит очевидно се свежда до сменянето на лявата с дясна ръка при мастурбирането в харвардските мъжки тоалетни. Да се смята че тези просветени профани, могат да открият Граала е толкова трогателно наивно, колкото милионите, които четат за тях и се проектират в образите им. В този смисъл и двата персонажа са абсолютно в руслото на християнската пропаганда. Те са изпразнени от съдържание обвивки. Те чакат Лукавия да ги инциира и двамата в всички естествени отвори и като изтръгне подходящите вопли на наслада, или да ги превърне в свои адепти или да ги ритне като никому ненужни дрипи на духовното бунище. Но кой е Лукавия? Кой е архетипа на Ангела на Светлината? Просветителят, този, който ни кара да се чувствме част от вечността.
Граалът – символ на свещенната женственост бил скулптиран от един гигантски изумруд паднал от челото на Лукавия при запокитването му в Тартара. Господ закачил останалата част от изумруда на небето и звездата Зорница и досега грее над главите ни. Връзката на Граала като символ на свещенната женственост с Афродита и оттам и на двамата с Луцифер е очевидна. Открийте своя Граал и вие самите ще се превърнете в Съблазнител. Но Дяволът е двуполов. Самата етимология на думата го потвърждава. Хермафродит. Ребис. Алхимията не е нишо друго освен средновековна Тантра.
Невъзможността да стигнем до Свещенната женственост на мъжа без да я консумираме в кревата до припадък е основна слабост на Да Винчи код. Свещенната женственост няма да ни падне от небето. От друга страна именно тази наивна вяра предразполага милионите импотентни мъже и фрустрирни жени правят щастлива проекция в книгата като се идентифицират с двамата смотани протагонисти. Пасивност, консервативност – това са доктриноте на християнската църква. Без друго, тези, които в реалния живот достигат до енергията на алхимичната сватба, едва ли четат книги като Да Винчи код. Но кой е най-ефективния начин да консумираме сватбата и има ли някакви предварителни условия?
Архетип отива по-далеко в изследването на мистерията. За да бъде действително ефикасна сакралната любов, мъжът и жената трябва да черпят енергия от своите противоположни същности. За тази цел те трябва да бъдат посветени. Иначе си остават вулгарни профани, които разпиляват енергията на вятъра. Търсенето и откриването на Граала е свързано единствено с Свещенната женственост на мъжа, така че става дума за чисто мъжко посвещаване. Архетип се занимава с този въпрос в детайли, от вестиметарното травестиране, през содомията до сакралните убийства и пиенето на кръвта на изкупителната жертва. Наистина в желанието си за автентичност авторът го прекалява на места с кървавите сцени, но зад насилието прозира нежност, която макар и силно замаскирана, сякаш от срам да не го обвинят в мекушавост, придава онзи духовен пласт на романа, който го прави естетически приемлив.
Езикът е остър, хаплив, циничен, истинско бясно куче, което иска да ви скъса гащите, но ако внимателно четете текста, ще забележите, че този подход не е самоцелен, а се подчинява на определен първоначален замисъл произтичащ от структурата на романа, в който контрастът между светлината и сянката е тотално доминиран от основния херметичен прицип, че това, което е горе е също и долу. Вулгарност противопоставена на рафинирани цинични разсъждения, ето кое кара Градинаров да се празни интелектуално. Но ще успее ли балканския Архетип да доминира американския Да Винчи код...