Александър Градинаров

Френските медии разпространяват кадри от срещата на НАТО-вските водачи за рождения ден на пакта. Президентите на страните членки се срещнаха над моста над Рейн, за да отбележат връзката между тях. Непринудено, светско държане преобладава в телевизионните кадри, прегръдки между Саркози и Ангела Меркел. Силвио Берлюскони говори по телефона с турчина ислямист Ердоган. Барак Обама потупва дружески Саркози по гърба. Всички са усмихнати доволни, всички общуват като стари приятели. Но помежду тези фигури на световни държавници, се откроява фигурата на Българския президент, когото още даже не са научили да се усмихва. Колко много му личи, колко малко е на мястото си той сред тези мъже и жени политици, които управляват света. Те се чувстват като у дома си, сред приятели. Те имат обща цел, те имат обща мисия, те имат общ език… На какъв език може да общува с тях българският президент, след като още не се е научил да се изразява дори на български без да чете, това което са му написали. Той стои като истукан, несръчна фигура на балканския фолклорен чар, селски ерген на чужда сватба, на чийто прелести никой не обръща внимание. Къде по отръки са за него ловджийските прегръдки с централно-азиатските сатрапи, мляскането по устата и пилафа с овнешко за коч байряма. Read the rest of this entry »