В коментариите и анализите на двубоя С.С. – Б.Б., нито една от българските медии не оцени двубоя между двамата водещи политици в България по емоционални критерии. А двубоят какъвто и да е той въздейства преди всичко на човешките емоции. Доказано е, че хората правят своя политически избор със сърцето си, а не с мозъка си. И така какво поразяваше в този политически дуел.

Първо, премиерът на власт се постави без да е принуден в положението на претендент. Безпрецедентен ход в световната практика. Обикновено претендиращата за властта партия търси конфронтация. Атакуващият винаги е в неизгодна позиция. Б.Б. който може да не е оратор, но разбира от нанасяне и инкасиране на удари, го използва максимално.

Read the rest of this entry »

1. Каква ще бъде вашата роля, Гергана Грънчарова, в тази мисия на премиера? Кое слабото място във френската дипломатическа „защита”, където вашият чар ще направи пробив”?
2. Н. Саркози спаси българските медички, ще върне ли жеста България като подкрепи френския президент в този момент на голяма отговорност – президентството на Европа? Смятате ли че като българи, ние имаме подобен човешки ангажимент към Никола?
3. Кои са пунктовете по които Франция и България ще подпишат споразумение? Каква ще бъде изгодата ни от това? Какво можем да искаме в повече, което французите биха били склонни да ни откажат? Какъв ще бъде бонусът на нашата евентуална бъдеща лоялност?
4. Готови ли са българските управляващи да извлекат опит от действията на френския президент.
5. Разрив с (комунистическото минало) – респективно идеологическа апология на капитализма, който ще спаси България. Никой български политик не говори за това. Ще бъде ли Гергана Грънчарова първата? Read the rest of this entry »
   
   

Интервю с Александър Градинаров Гл. Редактор на в-к “Парижки вести” и председател на СБС “Бъдеще”

Интервюто взе Савка Чолакова за в-к “Про-Анти”

1. Как ви сюрпризира появата на властта – Първанов и сие – на срещата в Мадрид?
   

   АГ: Присъствието на Първанов и компания не беше изненада за нас, тъй като знаете че нашата подписка беше именно против неговото участие в срещата. Фактът че един президент с агентурно минало открива международна среща на българските медии сам по себе си е красноречив. Наистина имиджът на президента се нуждаеше от лустросване след неговия мистериозен лов в Симитли и Мадридската среща даваше златна възможност за това. Изненада за мен беше, че Първанов се изказа смислено и каза неща, които не бяха просто хвърлени на вятъра фрази, а носеха определена информация. В този ред, той дори каза, че е готов да отнесе критики, така че един вид даде карт бланш за това, което витаеше във въздуха. Това показа в каква степен нашето предупреждение беше взето пред вид.

2. В пресата тук между другото споменаха за вашия протест…
   

   АГ: Проблемът на българските медии не е в невъзможността за разпространяване на информация, а в абсолютната неспособност тази информация да промени реалността. Българските медии си позволяват често много повече от западните, но разликата е в това, че с много по-малко западните постигат много повече. Българските медии са като една пушка с халосни патрони. Затова приоритет в нашата работа на журналисти трябва да стане превръщането на медиите в действащо оръжие. Това би трябвало да бъде и основната тема на журналистичексите срещи. Как българската журналистика да стане ефективна, а не само спекулативна. Как четвъртата власт да стане реална. Нашият протест беше принципен, но твърде малко хора в България вярват в работещите качества на принципите. Затова си мисля, че слабото отразяване на нашия протест в медиите дори не е било въпрос на сурдинка, а просто недоверие в принципния подход. Read the rest of this entry »

   

Атанас Попов, Париж

Както е известно в България бившите комунисти не само дърпат конците на властта, но и контролират някои от основните ресори на културната политика на страната. Това твърдение няма за цел да провокира читателя, а да въведе темата за политическата оринтация на произведенията от български автори. Не е правилно прочитът на произведенията да робува на политически съображения, но също така неправилно е политиката да се отхвърля всячески извън полето на поетиката и вдъхновението. За съжаление българската литература на Прехода е твърде аполитична (Е. Дворянова, Г. Господинов, А. Стамболова), херметична, а понякога почти “камерна”, в смисъл на задоволяваща духовните нужди единствено на авторите, техните приятели и университеските среди. Авторите, критиците и читателите на съвременна българска литература са едни и същи хора. Може би затова книгоиздателите предпочитат чуждестранната литература повече от всякога. Тя е смятана не само за по-интересна, но и за по-близка до духовните нужди на читателя, което наистина е патологично състояние на нещата. Затова е много важно да се докаже, че освен, че стриктно академичната литература не може и не бива да измества комерсиалната, комерсиална може да бъде включително и българската книжнина. В следващите редове ще се опитам да обясня защо не е редно “Шифърът на Леонардо” от Дан Браун да се продава в повече екземпляри на български език, отколкото “Архетип” от Александър Градинаров. Read the rest of this entry »