Александър Градинаров

Очаквайте скоро новата книга на Александър Градинаров—Сатирична история на българския народ. Съвсем скоро книгата ще може да поръчате и online. Част от нея може да прочетете тук.

5. Калоян 1197—1207

Хубавият Иван бил не само хубав, но и голям мъжага. Голям във всяко отношение. Представете си един двуметров колос във време когато средният ръст едва ли надхвърлял метър и петдесет. И този гигант притежавал брутален, амбициозен ум и сексуална мощ способна да издъни вратите на най-непристъпната крепост на благочестието. Че го вадел голям, в това нямало съмнение. Константинополските бардаци пропищяли от похожденията му докато бил заложник в светия град. Години след смъртта му, цариградските екскурзоводи показвали квартирата, в която се подвизавал като „Къщата на Йобаница“. Девойките въздишали по този неуморен стожер на българщината, този неудържим коминочистач, който за две години заложничество накарал да пропищят най-богатите цариградски фамилии. Когато овършал всички гръцки квартали, прехвърлил се в Пера да се порадва малко на генуезките примадони, което му спечелило прякора дон Джовани. Когато любовните му трофеи станали достатъчно, а любовните подаръци една кръгла сума в звонкови, Калоян решил, че повече нищо не го задържа в града на царете. В Търново го чакали велики дела. Светът трябвало да научи за тях. Офейкал през нощта през една малка врата до Влахернските порти, където го чакал оседлан кон. Той уморил три жребци в непрекъсната езда, пристигнал в Търново, където никой не го очаквал. Братята му се зарадвали и дали в негова чест голям пир. Калоян веднага си харесал една смугла хубавица на масата и до края на вечерта я завлякъл в кревата си. Тази хубавица била принцеса Целкуба. Тя от години не можела да се задоми поради големият размер вечно влажната ѝ орхидея, които някои наричат Пъкъл, а други Врата небесна. Но за Калояновият стожер, това бил калъф по мярка. Месец по-късно двамата лика прилика се оженили по сметка.

Ако любовта може да се измерва както мъжкото любовно желание с аршин, то най-голямото любовно завоевание на Йобаница си остава собствената му жена, Целкуба. Тази куманска принцеса му донесла стабилна зестра—страховитата куманска конница, на която се крепяла мощта на Асеневци. Иначе не би могло и да бъде. Само споменът за кожения боздуган в кожените панталони на Хубавият Иван, карал царицата да му бъде вярна, а куманската конница винаги на разположение. Когато споменът за това природно чудо изтлял, животът на Хубавият Иван изгаснал като дебела свещ духната воняща уста. Но такива били тогава времената. О, темпора, о морес!

Когато Калоян дошъл на власт, той знаел, че е обречен. Прокобата, която тегнела върху фамилията му била на път да се сбъдне. Младият монарх знаел, че разполага с броено време, ако иска да осъществи хрумванията си, а той искал да го направи на всяка цена. Трябвало да бърза. Авантюрата, която започнал преди 13 години с двамата си любими братя го била увлякла здравата. Но Асен и Петър лежали в гроба, а той бил обкръжен от врагове. Гърци, франки, продажни боляри, собственото му шибано семейство, жена му, куманските наемници всички искали да видят главата му да се търкаля от лобната скала в ждрелото на Царевец. Калоян решил да ги изпревари с бързи точни действия и с несломима инициатива.

Щом научил, че брат му Петър е получил депеша за Рая, Калоян свикал верните на фамилията му боляри, ликвидирал цареубийците и поел властта в свои ръце. Имал прекалено много врагове, трябвало да намали броя им.

Преценил, че византийците в този списък от врагове са бита карта и решил да им го набие окончателно. Освен това те още държали Варна, а Калоян имал идея да развие хотелиерство, за да кани своите неумити нови познати—немските рицари да си пекат розовите задници на Черно море и да пълнят касите на хазната му със сребърни немски дукати. Той предприел бърз набег към Варна и след кратка обсада я превзел със щурм за Великден. Варненлии тъкмо си били нашарили яйцата за цукане, но Калоян им го начукал първо другаде. Мъжете заповядал да закопаят живи в пясъка, а на гъркините им закопали по един жив български, за да подобрят расата на елинското племе, което по него време било позагубило пословичната си жизненост. Това му спечелило прякора Ромеоубиец. И тук Калоян за пръв път се проявил като голям владетел, владетел от европейски, световен мащаб, а не като неук балкански сатрап, който мисли само за задника си, а не вижда по-далеч от носа си. Както по-късно ще видим проявата на подобна далновидност е извънредно рядко явление в българската история.

Избиването на ромеите с подобна митична жестокост било символично, което също подсказва, че Калоян бил посветен стратег. Принасянето на такава грандиозна жертва трябвало да изкупи друга от подобен калибър, а именно ослепяването на Самуиловите войници 170 години преди това. Тук не става дума за отмъщение, за расова омраза, а за възстановяване на духовно и енергетично равновесие. За държавност, за приемственост, за почит към паметта на падналите войни, преклонение към дедите, все такива важни неща, които направили българската армия за кратко време непобедима.

Разбира се, в цялата история със закопаването имало частица лично хулиганско съперничество от сорта на: Кой, ти ли бе, копеле? Или „Кой, аз ли не мога да ви го сложа още по-дълбоко?“ Калоян дълбоко презирал Василий както несломимият полов атлет презира заклетия импотентен фанатик. Освен историята с българските очи, той не можел да му прости, че скопил 10 000 разбунтувани арменци малко след Беласишката епопея. Двайсет чувала с космати арменски ташаци, приготвяли в продължение на седмица императорските готвачи, деликатес с които Базилевса се гощавал заедно с жените в харема си с надеждата да зареди с младо семе изсъхналите си старчески стафиди.

- Ама какво, искаш от сухар с майка курва и дядо кочияш—възмущаваше се разпалено Калоян като намекваше за Теофано и Василий Македонеца.

В това време в следствие на политически рокади Исак Ангел си върна трона. Но неговият коварен брат Алекси успял да избяга. Той настоявал, че това седало е само за неговия гевезлив задник и повикал западните рицари от четвъртия кръстоносен поход да му го върнат.

Като превзел Варна на 24 март 1201 година, Калоян стъпил здраво в Северна България, но все още бил персона нон грата на Европейската политическа сцена. След купона на централния плаж във Варна, той не разчитал на бог знае какво признание от Константинопол и побързал да си осигури духовния тил като влязъл в преговори с папата.

Папата по него време бил не друг, а самият Инокентий Трети, амбициозен интригант, инициатор на 4 кръстоносен поход, чиято цел в живота била да издигне величието на католицизма на всяка цена. Византийската хекатомба на Калоян при Варна харесала на Светия Отец и той веднага си рекъл, че този отракан българин е от неговата кръвна група. Дотолкова му харесало клането на плажа, че той си взел мостра и я приложил няколко години по-късно като прекарал под ножа няколко стотин хиляди катари в Южна Франция. Да направи българите като-лици, тези като-гъзове, му се сторило също достоен кръст за кариерата му на свят мъж и той решил да го понесе към голготата на успеха си. Калоян гушнал унията с радост, уточнил само, че не е Rех, а император, и побързал да затвърди постигнатото с папата. Той се почувствал достатъчно в настроение, за да влезе в преговори с кръстоносците, които от известно време били дебаркирали пред стените на Цариград. Те обаче го пратили да духа таратора, като го предупредили, че ако много му зее плювалника, ще му нацепят хондрокефалския задник.

- Ама, че горделиви хюмнета—каза Калоян на зет си Манастър докато четеше отговора на Балдуин Фландърски.—Ще ги науча аз на вежливи обноски тези белгийски пиячи на бира.—закани се той.

Без дума да продума, Манастър преряза гърлото на латинския пратеник върху купчина конска тор пред палатката на царя и се напи с кръвта на жертвата докато онзи преритваше с лачените си ботуши като заклано яре. Боже мой, рече си Калоян, и аз съм тръгнал да ги правя католици тези диваци…

В това време кръстоносците превзеха Константинопол със щурм, детронираха базилевса Исак и създадоха така наречената Латинска империя с белгиеца Балдуин Фландърски начело. Калоян отново им предложи мир, но му отвърнаха, че не преговарят с неумити бугри и, че скоро ще се наложи да се измита и да върне земите, които принадлежат на бившата Византия и значи понастоящем техни. Калоян им отвърна без гняв, по царски, и с ускорен марш се отправи към Одрин, за да види на място как може да укроти тези зевзеци.
На свой ред Балдуин тръгна срещу него начело на цвета на западното рицарство с твърдото намерение да покаже звезди по пладне на този балкански въшльо. След превземането на Константинопол, самочувствието на западнярите беше скочило до небесата и те едва ли не си вярваха, це са хванали дъното на господните гащи. Калоян който знаеше и две и двеста, си построи лагер до Одрин и зачака.

Рицарската тактика напомняше поразително тактиката на бик видял червено. Кръстоносците носеха рога на шлемовете си и червени кръстове на гърдите. Калоян, който обичаше танците, си обу сатенените гащи на Исак Ангел, огледа си стегнатия тореадорски задник в сребърното огледало и си каза, че ще покаже на тези рогати къде зимуват раците.

- С тези червени мишени по гърдите, ще ги надупчим като падпъдъци на пусия—рече ехидно Манастър и засука гранясалите си от овча лой мустаци, които бяха като едно умалено копие на съставния му лък—ужасното оръжие на степните народи.

И тъй, докато кръстоносците разпиваха асеновградски мавруд под звуците на лютни в опънатия си под конец военен лагер под стените на Одрин, Калоян им прати една сюрия вмирисани кумани да им развалят пофтата, както се изразяваха тогава нашенците на българо-влашки. Дивите чергари се понесоха като ураган с вой на малките си, космати коне. Започнаха да обикалят рицарския стан като на кошия и да изпращат облаци от запалителни стрели в шарените палатки, където отмаряха гордите потомци на Карл Велики. Балдуин чакаше подкрепления и затова издаде заповед, кръстоносците да си налягат парцалите до второ нареждане. Обаче френските рицари бяха вече направили главата с мавруда и скочиха на крака. Техният шеф беше граф Анри дьо Блоа, един надут аристократ, който се опитваше да пърди по-високо от задника си и гореше от нетърпение да си покаже рогата. Той призова своите сътрапезници да научат тези варвари на по-вежливи обноски. Французите можеха всичко да понесат, но не и да им нарушат обяда и то точно между сиренето и динята. Те си представяха, че ще си пояздят за храносмилане, ще натупат задниците на куманите вместо да ходят на лов за лисици и ще се приберат доволни за вечеря. Вместо това обедът им излезе през носа заедно с мавруда, мезетата и динята, с която се бяха налапали за десерт. Летописецът на похода Жофруа дьо Вилардуен надълго и нашироко описва трагедията като не пести изисканите си ругатни към своя съотечественик от Блоа, който с безразсъдството си огробил цялата операция.

Французите атакуваха слепешката куманите и озоваха в клопката на Калоян, вълчи ями, в които тежките рицари пропадаха надолу с главата. Българската пехота тръгна на нож да сече и да мушка. Балдуин като видя критичното положение на граф дьо Блоа реши да му се притече на помощ и на свой ред падна в капана. Обръчът се затвори. Влашките овчари изскочиха с дебелите си геги от засада и така здраво набиха розовите френски дупета, че няколко месеца след това, тези които отърваха кожите, серяха само кръв. Главата на граф дьо Блоа бе набита на пика по стар български обичай, а сваления от коня Балдуин доведоха пред царя на интервю. Калоян се приближи към пленения си противник, който се опитваше да изглежда достойно като глътнал точилка.

- Ca va?—попита го Ванката арабийски, за да си изпробва френския, който бе захванал да учи в прясно отворения Алианс франсез в Търново.

И тъй като Балдуин мълчеше като трибуквие, българският цар направи знак на преводача да се приближи.

- Кон за Балдуин!—извика Йоаница—че много му се натърти задника на императора—добави той иронично като намигна на войводите си, които се бяха скупчили около него да гледат сеира.

Но Балдуин разбра превратно, че самият той е CON и силно се наведе, още повече защото реши, че Калоян се гъбарка с него на френски, докато той не разбираше бъкел български. Преводачът побърза да преведе на царя лингвистичият гаф, което хвърли Калоян в дива радост, че френските фрази сами му лепнат на езика.

- Ами той си е точно това, UN CON, обаче с патка—резюмира бай Иван.—За разлика от жена ми, онази патка с…—тук той замълча многозначително за рошавите прелести на царицата.

Белгийският крал измуча нечленеразделно в отговор. Калоян, който се бе отворил на гръцки инициатични мурафети, се запита дали да не му тегли една патка както Ахил едно време бе ощастливил трупа на Хектор пред стените на Троя. Но капризният му нос долови мирис на чесън и пот изпод императорската броня и той махна с ръка.

- Манастър, твоя да е тази брюкселска дантела…

И куманският вожд поведе Балдуин към шатъра си, за да му покаже сабята си и особеностите на куманската креватна джигитовка. Калоян си каза, че пак се сбъдва българската поговорка, а именно, че битият е бит, а ебаният—ебан. А пък Балдуин го сполетяха и двете.

Екс-латинският император замина на принудителна екскурзия до Търново, където продължи с подмолна дейност, а Калоян, без да губи време, се спуснал с бърз марш към Македония, за да провери доколко са шарени китките на македонските девойчета и най-вече шарят ли им очичките, както се пее в песните им или го кръщават както кръщават виното си.

Той нахлу в Пелопонес здраво се разшета, както му беше в характера и щеше да ги овършее до сто едно и обратно, ако в това време гърците не се вдигнаха на възстание в Тракия. Калоян отдавна бе хвърлил око на пловдивчанки и искал да лично да се увери дали са толкова дащни, колкото търновчанки, шуменки и плевенчанки чиято благосклонност познаваше на пръсти. А сега имал и прясна база за сравнение с македонските девици. Така че един вид щял да завърши своето сексуално изследване и да напише докторат със сравнителна листа за качествата на хубавиците в трите му подвластни области: Мизия, Тракия, Македония. Защото големият владетел е винаги и голям ебач, това се знае от памти века.

Калоян се спуснал като ястреб в Тракия и обсадил Пловдив. След горчивия опит на Варна никой друг град на Балканите не горял от желание да сподели подобна участ. Тук връзките му с павликянските тайни общества и арменската диаспора бързо му влезли в работа. Арменците павликяни, които тайно дърпали конците във Филибето по него време, смятали Калоян за техен човек. С това ачик арменско име, като д’Артанян и Караян, които се прославили векове по-късно не можело да е инак. Те му предали ключовете на града, а заедно с тях едно хергеле хубавици, за да може царят да оцени по достойнство като лоялността им, така и косъма на арменската раса. След като се порадвал на Тепетата и на Станимашкото вино, Калоян побързал да се върне в Търново, където Балдуин му мътел водата в Янтра.

Макар и с набит задник, белгиецът реши да превземе крепостта отвътре. Направи го по френски обиграно като взе че прелъсти царицата, която без друго само това чакаше. Нещастен в играта—щастлив в любовта! Балдуин си живееше царски в Балдуиновата кула с изглед към реката. Свиреше на лютня, грачеше романси и пикаеше през прозореца в Янтра. Целкуба, която беше похотлива в червата, като чу мощната му струя да бълбука, веднага се заинтересува от знатния пленник. Балдуин ѝ призна пламъка на страста си и понеже беше силен в езика на Ронсар, удари ѝ няколко влажни френски шпатули, от които на куманката ѝ се подкосиха краката. Тя беше свикнала Калоян да я уважава с кожения боздуган между краката и френската любов я възхити. Балдуин я увери, че, за да посети Брюксел не ѝ трябва виза, но за какъв дявол да бият пътя чак дотам, докато Константинопол е на един хей място. Тогава още не беше се пуснал лафа, че пътя за Европа минава през турското посолство, но Балдуин беше визионер след куманската джигитовка. Макар, че като рицар на Христа да посещава „задния двор“ за него беше равнозначно на месо през пости. И той предложи на своята нова любима да заминат на сватбено пътешествие в града на царете, където щеше да я короняса за своя императрица. Коя българка би отказала на подобно предложение дори в наши дни. А Целкуба си беше още повече молдованка без особени морални скрупули, освен един. За куманската принцеса многомъжеството беше светотатство. За да замине с Балдуин, трябваше Калоян да го няма на белия свят… Всъщност тя още обичаше мъж си, но искаше да му отмъсти, задето ѝ го слагаше само от дъжд на вятър, а си вееше байрака по чужди кучки. Тя написа писмо на пловдивските гърци да възстанат… А в това време Балдуин смучеше от месното вино, защото от острия вкус на соленото куманско сирене, езикът му беше изтръпнал като войнишки крак.

Като научи от верните си боляри какви ги върши царицата с латинеца, Калоян заряза всичко и с ускорен марш дебаркира в Търново. Това, което последва Балдуин не е красиво за разказване, но в края на краищата за прелюбодейство и в цивилизованите общества не прощават. Прелюбодейството е смъртен грях. Така че Балдуин го ослепиха, отрязаха му ръцете и краката и го хвърлиха полужив от лобната скала във рова на Царевец, за да го изкълват гарваните. Три дни обезчлененото му тяло продължи да надава жални вопли докато издъхна накрая. Но злото беше вече сторено. Калоян с удоволствие би изпратил Целкуба да прави компания на любовника си в рова, но това означаваше да загуби куманската конница, а с нея губеше всичко останало. Той реши да рискува. Игра ва банк и си заложи главата.

Отново нахлу в Тракия и стигна до морето, което наште от времето на Симеон Велики бяха виждали само на пощенки картички. Целта му беше естествено Солун, солунската митница и солунки, които се славеха за големи специалистки в любовта. В същото време един от неговите челни дозори, взе че пипна самият управител на града Монфератския граф и донесе главата му в торба на Калоян.

- Ясно, ще трябва да ги колекционирам—рече бай Иван и заповяда да направят един кът с рязани глави в офицерската столова с червени завески.

Обаче куманите сложиха отрязаните глави в едни големи буркани от туршия пълни с мед и ги изтипосаха в една малка червена палатка до царската. В този своебразен походен музей, бойците даваха по едно тогавашно евро, за да видят главите на западните политици събрани накуп. Балдуин, Анри дьо Блоа и Бонфаций Монфера и още много други рицари накиснати в големи буркани. А тези от наште, които бяха ходили до Париж на изложението през 1200-та година, цъкаха с език и викаха: музеят Гревен ряпа да яде! Но други казваха, че царската кръвожадност не е на добре. Не бивало така да се гаври с трупове. Ташак, ташак, но ташак с мъртъвци можел да излезе на всички през носа. А някои дори твърдяха как видяли мъртвите глави в меда да шават с устни и да се плезят. Вещаели смъртта на царя.

Войските на Йоаница обсадили Солун по законите на изкуството. Гъркини, генуезки и венецианки скрити вътре зад стените вече тръпнели от нетърпение да се окажат вдовици… както преди много векове техните констатинополски прабратовчедки изпитвали подобни несбъднати трепети, колчем българските ханове обсаждали градът на царете. По него време българите още не били покрили онези рекорди на ДЮРЕКС, обаче и без това им се носела славата на креватни джигити. А за Калоян всички знаели, че е първата полова шпага на своята армия. На коя от всички хубавици българският дон Джовани щял да вдигне първо краката, това бил въпросът, който вълнувал нежната половина от обсадените и залозите на солунските заложни къщи скочили до тавана.

В това време в стана си, Калоян правел преглед на войските. Той знаел, че превземе ли утре Солун, ще отърве кожата. Оттам нататък играта била ясна. Той чувствал опасността, но не допускал, че предателството ще дойде оттам откъдето дошло. Отвътре. Войниците го посрещали радушно, с отворени сърца. Царят бил голяма работа.

- Как сте пичове—питал ги Калоян—стърчи ли?
- Отвсякъде, бат Ванко—викали ветраните—ама тоя пусти Свети Димитър да не обърка нещо.
- Аз ще се оправя с него—викал царят.

Калоян им обяснил, че щом не е Хаджия, един Димитър колкото и хитър грък си остава най-обикновен солунски ханджия. И им обещал, че още утре главата на светията на тепсия да попълни полевата му колекция.

В шатъра Манастър размотавал с някакво копие.
- Манастър, какво правиш с това копие в спалнята ми—попитал Калоян.
- Копието на Свети Димитър, донесоха го за кадем.
- Я, дай да го видя!
- Хващай!—викнал зет му и му го засилил в хълбока.
- Копеле, какво направи? Уби ме!

На другия ден, Калоян издъхнал от загубата на кръв, а Манастър препускал към Търново, за да съобщи печалната вест за кончината на царя на сестра си царицата.
Тялото на царя било осолено като голяма херинга и поело бездиханно дългия път от Солун до Търново.