Александър Градинаров

Френските медии разпространяват кадри от срещата на НАТО-вските водачи за рождения ден на пакта. Президентите на страните членки се срещнаха над моста над Рейн, за да отбележат връзката между тях. Непринудено, светско държане преобладава в телевизионните кадри, прегръдки между Саркози и Ангела Меркел. Силвио Берлюскони говори по телефона с турчина ислямист Ердоган. Барак Обама потупва дружески Саркози по гърба. Всички са усмихнати доволни, всички общуват като стари приятели. Но помежду тези фигури на световни държавници, се откроява фигурата на Българския президент, когото още даже не са научили да се усмихва. Колко много му личи, колко малко е на мястото си той сред тези мъже и жени политици, които управляват света. Те се чувстват като у дома си, сред приятели. Те имат обща цел, те имат обща мисия, те имат общ език… На какъв език може да общува с тях българският президент, след като още не се е научил да се изразява дори на български без да чете, това което са му написали. Той стои като истукан, несръчна фигура на балканския фолклорен чар, селски ерген на чужда сватба, на чийто прелести никой не обръща внимание. Къде по отръки са за него ловджийските прегръдки с централно-азиатските сатрапи, мляскането по устата и пилафа с овнешко за коч байряма.

Преди 20 години България беше част от Варшавския договор, най-върлият противник на НАТО. НАТО по това време беше едно от плашилата, които комунистическата пропаганда размахваше, за да стряска българската общественост. САЩ, НАТО, ИЗРАЕЛ бяха черните лозунги на тази пропаганда. Може ли Гоце Седефчов само за миг да забрави, че той идва от другата страна на линията между НАТО и останките от Империята на злото. Гоце личен приятел на Путин не се чувства в свои води сред президентите на държавите от НАТО, това се вижда отдалеко от скованото му поведение. Как иначе да си обясним, че българският президент още не е наградил българските войници, които са воювали под знамената на Атлантическия пакт още по времето когато той се е клел за вярност на БКП и КПСС. Защо въпреки изпратените петиции до Президенството, българските войници от Гермерцхайм до сега не са получили признание за своя подвиг. Тези, които още от 50-те години сформират българска рота, за да се борят срещу враговете на НАТО и най-вече срещу комунистическата хидра. Някои от тях, все още живеят там в Гермерцхайм, други спят отдавна под земята. Но живи или мъртви, няма признателност от Българската държава за нейните синове първи дръзнали да се бият на страната на правдата.

Стои Гоце чужд сред чужди и гледа беснеещите АНТИ НАТО манифестанти да хвърлят камъни. Естествено неговото място е по-скоро там при неговите братя по произход, работническо-селските пролетарии. Комунистическите знамена се веят както някога! Там, от другата страна на барикадата! Е, няма как, трябва да потърпи още малко.