Александър Градинаров

В коментариите и анализите на двубоя С.С. – Б.Б., нито една от българските медии не оцени двубоя между двамата водещи политици в България по емоционални критерии. А двубоят какъвто и да е той въздейства преди всичко на човешките емоции. Доказано е, че хората правят своя политически избор със сърцето си, а не с мозъка си. И така какво поразяваше в този политически дуел.

Първо, премиерът на власт се постави без да е принуден в положението на претендент. Безпрецедентен ход в световната практика. Обикновено претендиращата за властта партия търси конфронтация. Атакуващият винаги е в неизгодна позиция. Б.Б. който може да не е оратор, но разбира от нанасяне и инкасиране на удари, го използва максимално.

В случая Станишев разчиташе на интелектуалното си надмощие, за да покаже с лекота своето превъзходство. Обаче той само демонстрира своята неподготвеност. Защото Станишев никога в живота си не е заставал срещу истински противник. Затова още от самото начало, той приличаше на напикано от страх момченце. Опита да запърха като дрогирано за бой петле, но като се блъсна в каменното самообладание на противника си, бързо сви крила. Оттам нататък С.С. предпочете да подскача на място, но това в никой случай не му направи услуга пред публиката. Малката човка и тънкият фалцет превъзходно контрастираха с дълбокия бас отсреща и всички се досетиха, дори без да ги гледат за какво става дума.

Разочарованието беше пълно и то легна на гърба на Станишев, който не направи нищо, за да ни забавлява. Анонсът, че ще разфасова вербално Б.Б. изчезна яко дим. Всеки опитен политик на негово място не би пропуснал тази златна възможност да обезкости своя противник. Но Станишев я проигра съвсем по детски от страх. Какво трябваше да направи ли? Да задава бързи въпроси с повишена трудност, да обърка противника си, след което да му пласира прост, но парадоксален въпрос, чийто отговор сам по себе си да бъде фиаско.

От своя страна Б.Б. също се страхуваше и с право, но като истински мъж, врял и кипял в единоборства, той стоеше непоклатим колос на личния си кураж. Б.Б. приличаше на боец без оръжие, който в името на достойнството беше решил да се пренесе в жертва в името на общия партиен интерес. Обаче интуицията му на войн много бързо му подсказа, че „опасният” ВРАГ , който се канеше да го изяде вербално, е само едно малко момченце с дървена сабя. Ако има кой да научи Б.Б. да трансформира бойната енергия във вербална такава, той би станал неотразим политик.

Ефектът от цялата конфронтация беше бутафорен, но всички разбраха, че Б.Б е мъж който не се плаши, а С.С. уплашен първолак .