Александър Градинаров

Атанас Попов, Париж

Както е известно в България бившите комунисти не само дърпат конците на властта, но и контролират някои от основните ресори на културната политика на страната. Това твърдение няма за цел да провокира читателя, а да въведе темата за политическата оринтация на произведенията от български автори. Не е правилно прочитът на произведенията да робува на политически съображения, но също така неправилно е политиката да се отхвърля всячески извън полето на поетиката и вдъхновението. За съжаление българската литература на Прехода е твърде аполитична (Е. Дворянова, Г. Господинов, А. Стамболова), херметична, а понякога почти “камерна”, в смисъл на задоволяваща духовните нужди единствено на авторите, техните приятели и университеските среди. Авторите, критиците и читателите на съвременна българска литература са едни и същи хора. Може би затова книгоиздателите предпочитат чуждестранната литература повече от всякога. Тя е смятана не само за по-интересна, но и за по-близка до духовните нужди на читателя, което наистина е патологично състояние на нещата. Затова е много важно да се докаже, че освен, че стриктно академичната литература не може и не бива да измества комерсиалната, комерсиална може да бъде включително и българската книжнина. В следващите редове ще се опитам да обясня защо не е редно “Шифърът на Леонардо” от Дан Браун да се продава в повече екземпляри на български език, отколкото “Архетип” от Александър Градинаров. Read the rest of this entry »

(есеистични редове за романа “Архетип” на Александър Градинаров)

Избрах това заглавие измежду няколко други, които обмислях, заради паронимичната прилика с името на романа на Ал. Градинаров.Чрез заглавието разкривам и намерението си да се заплесна по структурната му плетеница, благодарение на която, авторът провокира спор за бъдещето след дълбинен щурм на миналото.

Предпочетох антиномиите, за да изразя дискретен намек за споделеното ми съгласие с писателя, че “базата на всяка хармония е в двойствеността”

Попаднах на романа “Архетип“ случайно, честно казано, водена от инфантилизирана емоция по “Шифърът на Леонардо”. Огледах корицата с подзаглавие “Другият ключ за Да Винчи код“ с любезно любопитство, каквото изпитвам към детайла.

ТЕЗА 1: Не е лесно да си читател в България! Четенето се възприема като донкихотовско губиделие .

Не е лесно да си капризен читател в България! Рожби на графоманска олигофрения и енциклопедичен бълвоч зловонясват из местата, където се продават книги. Read the rest of this entry »

Василен ВАСЕВСКИ

Книгата “Архетип” е книга, която се чете на един дъх, но се разгадава бавно и постепенно. Изградена върху широката обща култура на автора си, тя с лекота обединява философски, религиозни, исторически и психологически въпроси. Много читатели ще бъдат изкушени да посегнат към “Архетип”, поведени от краткото пояснение на корицата й-“другият ключ към Да Винчи код”. То обещава криминале с мистично-окултен привкус, но романа е много повече от това. Книгата има допирни точки с тази на Дан Браун, но аз бих искал да изтъкна нейното по-силно духовно сродство с “Махалото на Фуко” на Умберто Еко. Неслучайно в предговора Градинаров подчертава значението на италианския културолог в оформянето на първоначалния подтик да напише този роман. Read the rest of this entry »